Защо даряваме толкова и как го измерваме – бележки на коляно

Добавено на 27.12.2011, 11:12

Автор BCAF/ФПББ

На 21 декември 2011 дарители и експерти по дарителство, социолози, обществени анализатори, медии дискутираха как и защо измерваме дарителството. Срещата бе организирана от Фондация „Помощ за благотворителността в България" и Български дарителски форум пo повод обявяването на КАФ Световен дарителски индекс 2011.

Елица Баракова, изпълнителен директор на Фондация „Помощ за благотворителността в България, представи накратко резултатите от новото проучване и направи паралел с неотдавнашно европейско проучване на ценностите, според което българите показват ниска степен на солидарност и на отношение към семейството. Тя разви хипотезата, че регистрираните ниски нива на даряване на средства в България се дължат на факта, че хората не оценяват като дарителство изпращането на SMS-и или даването на дребни суми.

Красимира Величкова от Български Дарителски Форум обясни необходимостта от по-добро измерване на дарителството и създаването на „карта", която би помогнала на експертите и организациите, работещи по темата, да планират по-добре бъдещите си програми за развитие на благотворителността.

Говорителят на НАП Росен Бъчваров заяви, че съгласно законите НАП не може да предоставя информация поименно кой какво е дарил и на кого – дори тя да е нужна за анализа. Той изрази съмнение, че хората познават данъчните облекчения за дарителство и се съгласи с допускането, че даренията са повече от обявените. Г-н Бъчваров декларира, че НАП са готови да вложат усилия и средства, за да популяризират данъчните облекчения, в това число и за дарения.

Георги Ангелов, старши икономист във Фондация „Отворено общество", изрази мнение, че данъчните облекчения са последния мотив за дарителството – теза, с която участниците в срещата се съгласиха. Той изтъкна факта, че най-малко се дарява в сферите, за които има най-големи данъчни облекчения – Фонда за лечение на деца към Министерство на здравеопазването (до 50%) и Фонда за култура към културното министерство (до 15%).

Мила Григорова от Галъп Интернешънъл сподели, че SMS-кампаниите са изиграли положителна роля, тъй като повече хора са почувствали, че могат да даряват.

Участниците в срещата дебатираха връзката между дарителството и ценностите, между благотворителността и личната удовлетвореност и поставиха под съмнение дали и как социологическите проучвания успяват да уловят действителните обеми на дарителство и някои традиционни форми на взаимопомощ в широкия семеен и приятелски кръг.

Социалният антрополог Харалан Александров (преподавател в НБУ) каза, че вероятно има проблем в понятието за дарителство и съответно в това какво изследваме. Той сподели, че в работата си на терен наблюдава усилване на традиционните механизми на помощ в общността – даване на подаръци; даване на заем, който знаем, че няма да бъде върнат; даване на малка поръчка на близък, за да не фалира бизнесът му; поемане на разходите на приятелско дете за почивка на море и др. Тези форми на взаимопомощ стават по-интензивни поради финансовата криза, но е характерно за тях, че те функционират в затворени социални мрежи и така автоматично се изключват най-маргинализираните хора. Г-н Александров изказа хипотезата, че хората трудно могат да се идентифицират с дарителството, показвано по телевизията.

Антоанета Матеева (преподавател в НБУ) направи наблюдението, че резултатите от такива проучвания са повод да се тревожим дали сме добри хора и че в крайна сметка, като помагаме, ние не само променяме света, но променяме и себе си. Тя разказа, че мнозинството от нейните студенти научават по време на водения от нея курс, че има неправителствени организации, с какво се занимават те и че е добре да се помага.

Важна тема в разговора се очерта дарителството в медиите.

Мария Петкова (Фондация Лале) сподели, че не парите са цел на дарителството, че те са инструмент и затова е толкова важно организациите да се отчитат какво са постигнали с получените дарения. Тя изказа тревога от понятийното объркване на дарителство и финансиране, особено с източник еврофондове, в телевизионните новинарски емисии.

Водещата на срещата Добрина Чешмеджиева сподели лично и много емоционално опита си от Българска национална телевизия. Тя разказа за трудния избор, които трябва да правят журналистите – и професионално, и човешки – когато са заливани от апели за лечение на деца, от десетки кампании за разнообразни каузи.

Георги Генчев (ПАЦЕП) изрази подозрение, че хората като зрители може би са преситени от призиви за даряване и изрази съжаление, че тази тема не е изследвана.

Като друга възможна причина за ниските нива на дарителството у нас бе предположено дискредитирането на някои инициативи, случаите на злоупотреби.